Обща информация

Значението на прозорците

Прозорците са отражение преди всичко на климатичните условия на мястото, където се намира сградата.

При умерен климат, като този в България, прозорецът, който не е придружен от други вентилационни отвори, е достатъчен, за да осигури нормален комфорт в жилището. Студените зимни дни налагат ограничение на навлизането на въздух отвън и добре подбраното отваряне е напълно достатъчно да осигури необходимата вентилация. Стремежът е по същество да може лесно да прониква светлина и слънчеви лъчи и да се задържа нахлуването на въздуха в рамките на определени граници и обратно.

Прозорецът не е просто дупка в стената, а един основен инструмент в два смисъла:

• Оформя и оживява пространството, оразмерявайки и определяйки светлината, и

• Указва в обемите и по повърхностите вътрешните функции на сградата.

Всъщност прозорецът представлява връзката между обитаемото или работното пространство и външния свят и обуславя възприемането на усещанията през часовете на деня и според годишните сезони, както и възможността да се гледа навън, стоейки защитени вътре.

Еволюцията в развитието на формите и функционалните конфигурации на прозорците върви в крак с развитието както на архитектурата, така и с възможностите на техническото развитие.

Например през Средновековието прозорците са били доста малки, за да могат да са затворени при студено време. Малката ширина се е препоръчвала и заради възможността да се правят отвори в каменните стени, а и от съображения за сигурност на обитателите.

Еволюцията на прозореца върви успоредно с един материал, който във времето революционализира начина на проектиране на сградите – стъклото. Използването на крило от дърво е останало дълго време начинът за защита на отворите в стените и когато вече се появява технологията на стъклото, започват плахите опити за налагане на прозореца като съществен елемент от архитектурата на сградите.

Използване на стъклото през годините

Истинското масово използване на стъклото в строителството дошло около средата на 19 век. До епохата на индустриалната революция не са съществували системи за производство на стъкло, на листове с големи размери и до началото на 19 век да имаш прозорци със стъкла е било недостижима цел, поради високите цени на материала.

След превъзмогването на проблема с разходите и производството, използването на стъклото в строителството вече няма ограничения, придобивайки най-различни естетични характеристики до наши дни. От големите изцяло остъклени фасади със системи за пасивна вентилация, до красиви витрини с орнаменти.

При проектирането в строителството сегашният професионалист, инженер или архитект, се нуждае от серия познания, които в своята същност са естествено подложени на непрекъсната еволюция, разпростирайки се от социологията до техническата физика, от икономиката до хигиената на средата, от формалното възприемане до технологията на производство, от ергономията до науката за строителството.

Вертикалните стени на сградите, в които се поставят прозорците и вратите, са атакувани от серия фактори, които причиняват ускорени въздействия, повече или по малко сериозни, спрямо които трябва да имат подходяща издръжливост, т.е. да предлагат удовлетворителни характеристики:

• Физически явления, определени от контакт с дъждовете и другите атмосферни явления, от присъствие на водни пари, от промени в температурите, промени във влажността, от огън;

• Химически фактори, определени от агресивните атмосферни замърсители, от въздействието на перилни препарати за домашно ползване и други;

• Механични фактори, каквито са натоварванията от рода на вътрешни вибрации и удари;

• Биологични фактори, причинени от въздействието на мухъл или бактерии, от инсекти и дребни животни.