Третиране на дървото

ВИДИРА БЪЛГАРИЯ

Дървеният материал

Дървото е естествен материал, характеризиращ се с едно от най-високите съотношения на „якост – тегло”, сравнимо дори с това на желязото.

Дървото е ограничен материал, т.е. „живо”, което в условията на средата, в която се намира, влиза в равновесие с топлото, студеното, влажността, като променя повече или по-малко видимо собствените си физико–механични характеристики.

Известно е, че дървото адаптира непрекъснато степента на своята влажност в зависимост от тази на околното пространство, което може да доведе до деформация и/или пукнатини след отлежаването и рязането.

Следователно е необходимо дървото да се използва след като е отлежало добре (няколко месеца след набичването). По този начин бичените материали могат да се деформират леко преди обработване, което да даде възможност за селекциониране и евентуално елиминиране на дефекти.

Според дървесните видове, материалът може да се използва различно: за строителство, мебели и други. При различните дървесни видове има различна специфика: ела (~460кg/m3), махагон (от 50 до 680кg/m3), кестен (~600кg/m3), дъб (~710кg/m3).

Трябва да се почертае фактът за механична стабилност на „ламелните” дървени детайли, което е един вид възстановяване на равновесието на напреженията в трупите (преди биченето и листенето).

Преди създаване на профилите за прозорци става дума за три ламели, слепени (със специални лепила и обработки).

Обяснението за стабилността на ламелните детайли се корени в слепването на различните детайли. Става дума за специални залепвания от клас Д4 (вид лепило), при високо налягане, което допринася за механичните качества и трайността на дървените заготовки, а също и за повишеното качество на готовия продукт.

Обичайните стари практики на дърводелските традиции за лепене на различни детайли, ако са извършени правилно, не създават проблеми. Такива практики на лепене могат да се прилагат и за поправки, в случай на външни повреди (от удари, взлом и др.), без това да заплашва техническата функционалност на продукта.

Избиване на смола

За някои дървесни видове (смърч) е възможно наличието на малки торбички смола, които могат да се появят известно време след последната обработка с отнемане на материал. Такива малки избивания на смола трябва да се смятат за дефекти, особено след водно лакиране, при което излизането на смолата е естествено. Премахването им става механично и на отнетия материал се поставя чуждо парче от същия материал, тип „лодка“.

Промяна в тоналността на цвета

Има естествени различия в оцветяването повече или по-малко видими както между отделните детайли, така и в един детайл. Борът е с много по-хомогенен цвят от махагона. Поради това след лакирането оцветяването на прозорците не може да бъде напълно хомогенно и еднакво с мострите. Освен това трябва да се има предвид, че излагането на слънчевата светлина и на атмосферните условия след време може да доведе до значително изменение на тоналността на оцветяването.

Залепванията

За сглобяване на дървените прозорци се използва висококачествено лепило на водна основа (Д 4) с много добра адхезия към дървото.

Трябва да се отбележи, че ъгловите сглобки осигуряват четири пъти по-висока якост на счупване при лабораторните тестове, отколкото обикновен дървен профил със същото сечение.

Деформации

Знае се, че всички материали претърпяват известни изменения на размерите си в резултат от температурата. Дървото, бивайки и хигроскопично, е подложено още повече на тези изменения, които в случай на особени климатични състояния (висока температура и много влага), могат да достигнат значителни стойности, до 1–1.5 мм, т.е. много важно е за прозорците прилагането на обков с регулируеми панти, с повече точки на затваряне, монтиране на крила, имащи правилен толеранс на луфт с фалцове на касите, които са били херметизирани с уплътнители от специални термопластични еластомери, в състояние да запазят във времето същите характеристики, въпреки наличието на неизбежните малки деформации. Впрочем, леки деформации могат да бъдат приети за нормални, но очевидно не са приемливи такива, които биха компрометирали функционирането на прозорците.

Лакиране на дървена дограма

За да се разбере напълно важността и старателността на лакирането, трябва да се направи едно пояснение за главните причини, водещи до повреждане на дървото и на лака, които могат да се синтезират по следния начин:

  • Ултравиолетовите лъчи упражняват едновременно химическо изменение под действие на лъчите и в присъствието на кислород, до допълнителна полимеризация на лаковия слой, който по този начин става по-крехък и по-склонен да се напуква.
  • Ако влажността проникне, където лаковият филм е повреден или изтънял, дървото се издува и разширява, подлагайки лаковия филм на механично въздействие, което може да доведе до отделяне от дървото.
  • Високата температура причинява разширение на дървения слой, различно от това на лаковия филм поради различните коефициенти на термично разширение на двата материала. В някои случаи коефициентът на разширение на лаковата смола може да бъде 5 – 6 пъти от нормалното. В тези точки може да проникне също и дъждовна вода и това да доведе до промяна в цвета на дървото до сивкав. Освен това поетата влага, с повишаване на температурата, се превръща в пара, която от вътрешността на дървото упражнява натиск към външността и ако лаковият филм не е достатъчно проницаем, се увеличава възможността за отлепване от повърхността на дървото.
  • Високата температура причинява разширение на дървения супорт различно от това на лаковия филм, поради различните коефициенти на термично разширение на двата материала. В някои случаи коефициентът на разширение на лаковата смола може да бъде 5–6 пъти по-висок. Затова в един летен ден прозорци с по-тъмен цвят, изложени на слънце, могат да достигнат температура от порядъка на 65–75 градуса по Целзий, при което лаковият пласт може да се разшири много повече от дървото.

Очевидно цикличното повторение на този фактор е причината за отделянето на лаковия филм, ако е на синтетична основа, а  не на водна.

  • Гъбите могат да развият посинявания и загнивания поради естествени причини във вътрешността на дървото в случай, че влажността му превиши 20% и то не е защитено адекватно от биологични вредители. Гъбите на посиняването не увреждат механичните качества на дървото. Тяхното наличие се изявява с едно оцветяване от светлосиво до тъмносиньо с различна интензивност. Гниещите гъби обаче са в състоянието да доведат до влошаване на механичните качества на дървото.

Както вече беше казано, лакирането е една от най-важните фази в производството, на която ние обръщаме  максимално внимание.

Използваме случая, за да обясним изключителността и високите достойнства на лакирането на прозорците  в три цикъла  „напълно водно”.

Този тип водно лакиране на външните прозорци е вече консолидирано поради многобройните фактори, които произлизат от него:

  • Намаление на разтворители в атмосферата (с това се опазва здравето на атмосферата и на работниците).
  • Лаков филм с отлична еластичност и устойчивост на топлинните промени и на атмосферните условия.
  • Отлична допълнителна поносимост при следващо лакиране.
  • Не гори (пожаро-безопасен).

Освен това, този тип лакове са в състояние да предложат повишена дълготрайност и защита на прозорците, тъй като

  • съдържат пигменти и UV филтри, които предпазват дървения супорт и възпират пожълтяването и увреждането на лаковия филм;
  • съдържат вещества, които възпрепятстват евентуално размножение на гъби и мухъл (в дървото, което е един „жив материал”;
  • подложени са на строги лабораторни проби на базата на нормативите и преминават през изследвания като: устойчивост на капка вода, капацитет за филтриране на ултравиолетовите слънчеви лъчи, устойчивост на ускорено стареене, устойчивост на пропускливост на пара;
  • позволяват намаляването до минимум на набъбването от влажност на дървесните видове (иглолистни и широколистни);
  • прозрачността и порьозността на лаковия филм (състоящ се от три цикъла, както се обяснява по-надолу) прави перфектно видими фладерите и нюансите на дървото.

По-специално процесът на лакирането се извършва по следния начин:

  • крилата и касите се обработват механично машинно с безвъздушен пистолет и се шлайфат ръчно, още в натуралното състояние на дървото;
  • след това минават през двойно шприцоване, на цветна импрегнация.
  1. Грундиране – първи цикъл
  2. Междинен – втори цикъл.

Всичко това се извършва на висящ транспортьор със затворен цикъл, с преминаване през отопляем сушилен тунел при контролируем режим.

При това положение дървото, което е било окъпано в двете горни фази, се нуждае от повторен цикъл на механично и ръчно шлайфане на крилата и касите.

  • Накрая детайлите се окачват на висящ транспортьор, където се извършва третата фаза на лакирането, имаща защитна функция от външната среда и атмосферните въздействия. За да се разбере пълноценността на този тип цикъл, трябва да се уточнят характеристиките и функциите на трите споменати продукта.
  • Импрегнанти /грундове/. Това са продукти, които се нанасят върху суровата дървесина като първо третиране /първа ръка/. Съдържат светлоустойчиви оцветители, железни окиси и предпазващи вещества, които проникват дълбоко в дървесните пори, позволявайки защитата от деградиране от ултравиолетовите лъчи и от атакуване от гъби и мъхове.
  • Междинен слой. Това са специфични продукти за промишлено лакиране с инсталации, които позволяват да се защити оцветяването /боядисване втора ръка/ и да се създаде една подходяща повърхност за нанасяне на крайните материали.
  • Финиш /лицев слой/ материали. Това са лакове с високо съдържание на сухо вещество, които могат да се нанасят само върху дървесина, която вече е третирана с импрегнатор и междинен слой и образуват един лаков филм с отличен естетичен ефект и преди всичко с много важната функция да предпазват дървото от множеството физико–химични агресии, на които е подложено по време на своя живот като външно изложение.

Същественото в този процес, извършван изцяло с водни лакове, се състои във факта, че първите два цикъла „проникват” в порите на дървесината, но ги оставят отворени в състояние да дишат.

Третият, последен цикъл, дава защита при високо естетично ниво, но също винаги оставя отворени порите на дървесината. Това означава, че не се създава ципа, прилепнала към дървесината, която неизбежно има тенденцията да се отлепи след известен период от време /3 до 5 години/, в зависимост от изложението на отделните прозорци на външната среда.

След всички тези обяснения може да се зададе въпросът:

t

Нуждаят ли се дървените прозорци, лакирани с водни лакове, от поддръжка?

Да, дървените прозорци, лакирани с водни лакове се нуждаят от поддръжка, макар и “обикновена”, а не “специална”.

Боядисване и каширане на алуминия

Боядисването на алуминиевите профили за външно облицоване на дървото в системата дърво–алуминий може да бъде изпълнено с прахово боядисване (с цветове по RAL) или комбинация от прахово боядисване с последващо каширане с дървесен цвят, а именно:
RAL – повърхността е гладка, гланцова, полугланцова, полуматова и матова.

Каширани – повърхностна обработка, имитираща цвета на дървото.