Устойчивост и термично поведение

ВИДИРА БЪЛГАРИЯ

Обща информация

Обикновено като гледаме един прозорец, обръщаме внимание на касите и на крилата, обкова, гарнитурите и лака, пренебрегвайки остъклената част. Това сигурно е така, защото се смята за нещо обикновено във всекидневието.

Всъщност стъклото е изкуствен материал с качества и характеристики, зависещи от начина, по който е произведено и тъй като представлява повече от важна част на прозореца, ние винаги използваме висококачествени продукти, с които обаче клиентът е малко запознат.


Еластичност

Стъклото е изключително еластичен материал, който няма остатъчни деформации, което означава, че след едно деформиране в резултат от  натоварване, то се връща в състояние на покой точно в първоначалната си форма. Обаче е изключително крехък материал, т.е. няма никаква пластичност преди счупване, и ако е подложено на растящи натоварвания на огъване, се счупва без предварителни признаци.

Устойчивост при налягане / натиск

Стъклото има  много висока устойчивост на налягане, равно на около 1000 N/mm2 = 10000 kg/cm2, което означава, че за да се счупи едно кубче със страна 1см, е необходима тежест от 10 тона.

Устойчивост на огъване

Един лист стъкло, подложен на огъване, е под въздействието на натиск от една страна и на опън, от друга. Устойчивостта на един лист, подложен на огъване, е от порядъка на:

  • 40N/mm2 = 400 kg/cm2 за шлайфани и двойно печени
  • 120N/mm2 = 1.200kg/cm2 за темперирани стъкла /променлива в зависимост от дебелината и типа на обработка/.

Високата якост на закаленото стъкло се дължи на факта, че при процеса на закаляване се темперират и двете страни на плочата, създавайки условие  за голямо пресоване (така се получава увеличената якост на опън).

Термично поведение

Тази характеристика на материалите се изразява с един коефициент, който измерва удължаването на предмета при изменение на температурата с 1 градус. От него се разбира веднага отличната съвместимост между дърво и стъкло и обратно, по-малката съвместимост между PVC и стъкло (тази характеристика прави очевидно по-лесна и сигурна адхезията на стъклените листове към рамките и крилата от дърво, в полза на херметичното уплътняване в сравнение с крилата от алуминий или PVC).

Стъклото има ниска топлопроводимост. Поради това затоплянето или охлаждането само на една част от остъкляването може да причини вътрешни напрежения, които обикновено предизвикват счупвания, наречени термични. Пример за риска от топлинно счупване е това, което се случва на периметралните кантове, покрити от стъкло с висока енергийна поглъщаемост. При силно слънчево лъчение те се нагряват по-бавно и са изложени на риск от напукване.
За да се подобри термоизолацията, се прилага комбинация от две стъкла по начин, наречен „стъклопакет “ или изолиращо остъкляване. Принципът е в затварянето между два листа стъкло на неподвижен сух въздух, с цел да се намали до минимум топлообменът, използвайки ниската топлопроводимост на въздуха (колкото е по-сух, толкова е по-ниска). Ако освен това вместо въздух се използва по-тежък газ с още по-ниска топлопроводимост, тя намалява още повече в зависимост от третирането за ниска проводимост с метални окиси във вакуумна среда.

В зависимост от наслагването на отделните ефекти може да се постигне следното:

Външно стъкло Празнина Вътрешно стъкло Преминаване Слънчев фактор
Единичен нормален лист,монолитен – 4мм 4мм нормален 5,8 0.85
Нормален 4мм Въздух 15мм 4мм нормален 2,7 0,76
Нормален 4мм аргон 4мм нормален 2,4 0,76
Нормален 4мм Въздух 15мм С ниска проводимост 1,7 0,69
Нормален 4мм Въздух 15мм С по ниска проводимост 1,4 0,62
Нормален 4мм ергон С най-ниска проводимост 1,1 0,62

 

В горната таблица се има предвид „слънчев фактор”, остъкляването обикновено е прозрачно за слънчевите лъчи, носители на безплатна енергия.

За слънчев фактор 9 се дефинира процентът енергия, навлизаща в едно помещение спрямо падащата слънчева енергия. Навлязлата енергия се дължи на сумата преминавания през остъкляването плюс отразения поток от лъчението във вътрешността на помещението.