Характеристики на стъклото
ВИДИРА БЪЛГАРИЯТоплинен комфорт
Практическата последица от по-добрата изолация на едно остъкляване е очевидна. Тя се отразява благоприятно на помещенията както през зимата чрез намаляването на ефекта „студена стена”, така и през топлото лято с намаляване на навлизанията на слънчева енергия.
Намаляване на ефекта „студена стена”
Човешкото тяло обменя топлина със средата чрез излъчване. Благодарение на това е възможно да се усети студът в близост до стена с ниска температура, докато в стая с приятна температура по време на зимния сезон студ не се усеща или почти не се усеща. Ефектът е следният:
- при приближаване на прозореца няма никакво усещане за студ;
- намалява или по-скоро премахва рисковете от образуване на конденз по стъклата;
- намалява силно изхода на топлина от помещенията, а с това и разходите за отопление.
За да се постигнат такива ефекти, трябва да се прибегне до остъкляване с ниско излъчване.
Как функционира остъкляването с ниско излъчване /ниска топлопроводимост/
1.Полага се материал с ниска топлопроводимост откъм вътрешната страна на вътрешното стъкло.
Фиг.1 1) изолиращ междинен слой/въздух –газ/; 2) нанасяне на материал с ниска топлопроводимост;
3) дистанционер;
4) лица;
Фигура 2 – 1 – CIS = топлина от слънчевото лъчение
- 2 – видима светлина
- 3 – отразена топлина
- 4 – 35% от CIS
- Топлинните излъчвания от отоплителната инсталация се отразяват от материала с ниско излъчване на стъклото. По този начин топлината се запазва във вътрешността на помещението от покритието с ниско излъчване, което обаче позволява навлизането на светлината и голяма част от енергийното лъчение на слънцето.
- Практическите ефекти се проявяват в драстично намаляване на разходите за отопление в резултат на намалените загуби от топлина.
Фиг.3
- единично остъкляване;
- остъкляване с класическа изолация;
- остъкляване с добавка на материал за ниско излъчване (води до значително намаляване на разходите за отопление);
- избягването на конденз, който би се получил при наличието на „студени стени” с температури по-ниски от „точката на получаване на роса” в помещението, лесно при 5 градуса, а в случай на висока дори и при 17 градуса.
Контрол на проникването на слънчева енергия
По време на летния сезон, характерен с:
- повишени температури;
- по-силно и по-продължително слънцегреене;
- слаби ветрове,
Прозорецът създава привилегировано преминаване на слънчевия енергиен поток при тези условия, което може да осъществи значително увеличение на температурата вътре в помещенията. За да се смекчи този фактор, се препоръчва използването на остъкляване със слънчев контрол, характеризиращ се с една термична защита обратно пропорционална на термичната проводимост „И“ и на слънчевия фактор, който позволява:
- да се намали неприятното усещане, свързано с повишаване на вътрешната температура на помещенията, а с това и разходите за климатизация;
- да се подобри визуалният комфорт, предотвратявайки фактора на заслепяването.
От всичко казано по-горе следва изводът, че плащайки за по-качествен стъклопакет, клиентът получава повече комфорт и изплащане на разходите в сравнително кратък период, защото практическите резултати се изразяват в намаляване на около 40% от слънчевата радиация, която преминава през стъклото, в резултат на което се постига това спестяване на енергията.
Стъклото и звукоизолацията
ОСТАВЕТЕ ШУМА ОТВЪН!
Интензитетът на външния шум, долавян от намиращите се в сградата хора, представлява определящ фактор при преценяването на затворения прозорец и упражняваната защита от външни шумове. Следователно звукоизолацията е важен елемент от намаляването на външния шум в помещенията.
Фактически шумовете са звуци, имащи различни честоти. Общоприето е, че едно комфортно ниво на шума не би трябвало да превишава 35 ДБ през деня и 30 ДБ през нощта.
Звукът, както е известно, се образува от звукова вълна с различна честота. Преминаването през даден материал зависи от възбуждането в този материал на така наречената критична честота на вибрации. Всеки лист материал представлява една критична честота, в съответствие с която вибрира по-лесно и така предава шума, бивайки по-малка бариера за звука. Стъкленият лист, сравнен със звукоизолацията, води до спад с 10 до 15 ДБ. Например стъклен лист с дебелина 4 мм критична точка съответства на 3000 HZ, докато за един гипсов лист с дебелина 13 мм съответства на 3200 HZ.
Увеличавайки дебелината на стъклото, загубата на звукоизолационна мощност, дължаща се на критичната честота, се измества към ниските честоти. Би било необходимо да се достигне една дебелина от 120 мм, за да може дупката на преминаване на шум поради критичната точка да бъде под 100 HZ, т.е. незначителна.
По тази причина е по-трудно намаляването на шумовете с висока интензивност и ниска честота.
Днес, с използването на специални видове слоести звукоизолационни стъкла, стана възможно да се елиминира почти напълно ефектът на критичната честота.
Избраните внимателно стъкла играят решаваща роля за защитата от тези смущаващи досадни фактори.
Не е възможно да се определят звукоизолационните характеристики на един прозорец, изхождайки само от характеристиките на стъклото. Следователно индексът на акустичното намаление може да бъде изчислен само след извършване на подходящи измервания върху целия прозорец.
Очевидно е, че външността трябва да се хармонизира с типа на остъкляването, с рамката и типа на уплътнителите, както и с окачването, за да се получи като „готов продукт“ един прозорец, който притежава комплексна звукоизолираща мощност. Очевидно е, че прозорец, състоящ се от остъкляване с висока звукоизолация, но монтирано на рамка със слаба звукоизолация, има слаба комплексна звукоизолация, която обезсмисля стойността на звукоизолацията само на остъкляването.
От тази гледна точка материалът „дърво” е много по-звукоизолиращ от алуминия или от PVC, поради което касата и крилото на прозореца се състоят от плътна дървесина, а не от кухи профили. Поради това при еднакво остъкляване и сглобяване един дървен прозорец е с по-висока звукоизолация от същия прозорец, изработен от алуминий или PVC.
При еднакви дървени прозорци трябва да се има предвид начина, по който стъклото е поставено в рамката.
Очевидно поставянето в рамката и залепването на стъклото към крилото чрез непрекъснат слой от силикон, намаляващ и приглушаващ вибрациите, както и разпространяването на звука, е за предпочитане в сравнение с други методи, които предвижват силикона само като елемент за херметизиране от вода.
Методът за залепване на стъклото към крилото, който ние прилагаме, освен че повишава общата топлоизолационна мощност на целия прозорец, води до висока технична якост на крилото (което значи по-висока устойчивост на проникване с взлом).